Белоградчишките скали са от онези места, които се променят според гледната точка. От едно място виждате висока скална колона, а няколко крачки по-нататък същата форма вече напомня човешки профил, животно или цяла сцена. Именно така през годините много от скалите са получили свои имена, а около част от тях са се появили и легенди.
Скалният комплекс се е оформял в продължение на повече от 230 милиона години под въздействието на вода, вятър, температурни промени и други природни процеси. Червеникавият цвят на скалите се дължи основно на железни оксиди и хидроксиди. Днес сред тях могат да се различат десетки форми, напомнящи хора, животни, крепости, пирамиди и различни предмети. Белоградчишките скали са включени и в индикативния списък на България за световното наследство на ЮНЕСКО.
Мадоната
„Мадоната“ е сред най-познатите фигури в Белоградчишките скали. В силуета ѝ хората разпознават жена с дете, а името ѝ е тясно свързано с една от най-разказваните местни легенди.
Това е добър пример за начина, по който природната форма и човешкото въображение се срещат. В зависимост от мястото, от което я наблюдавате, очертанията стават по-ясни и образът започва да се разпознава много по-лесно.
Монасите
„Монасите“ представляват група високи и тесни скални колони, в които могат да се видят човешки фигури, застанали една до друга. Те също са сред официално посочваните характерни образувания на Белоградчишките скали и са част от местните предания.
Отдалеч групата изглежда почти като застинало шествие, а това вероятно е и една от причините около нея да се появят толкова истории.
Конникът
„Конникът“ е друга добре разпознаваема фигура. Името идва от формата на скалата, която напомня човек върху кон. Тя е сред фигурите, които често се споменават в официалните представяния на Белоградчишките скали.
Тук отново гледната точка има значение. Понякога са нужни няколко минути, за да откриете правилния ъгъл, от който силуетът става отчетлив.
Ученичката
„Ученичката“ е една от фигурите, които са получили човешко име заради ясно разпознаваем силует. Тя е посочена и в описанието на Белоградчишките скали в индикативния списък на ЮНЕСКО.
Подобно на „Мадоната“ и „Монасите“, и тук местните истории допълват самата природна форма и правят наблюдението по-интересно.
Мечката
При „Мечката“ приликата е по-лесна за разчитане. Масивната форма напомня силует на животно, а името ѝ отдавна е част от начина, по който местните и туристите описват скалния комплекс.
„Мечката“ също присъства сред примерите за наименувани скални фигури в официалното описание на ЮНЕСКО.
Не търсете само „правилната“ форма
Няма една-единствена точка, от която всички фигури се виждат най-добре. Част от тях се разпознават лесно, други изискват повече въображение, а трети изглеждат различно според светлината и посоката, от която ги наблюдавате.
Това е и една от причините Белоградчишките скали да не се изчерпват с една панорамна снимка. Ако имате време, разгледайте ги пеша и се разходете из парк „Зелениград“ и между различните скални групи. Така шансът да откриете повече фигури е много по-голям, а някои от тях може да Ви се сторят съвсем различни от снимките, които сте виждали предварително.
Белоградчишките скали не предлагат готов отговор на въпроса „какво виждате“. Част от образите са добре познати и имат имена от поколения, но останалото зависи от собственото Ви въображение. Именно затова разходката сред тях остава интересна дори когато вече знаете имената на най-известните фигури.